Храмът "Св. Троица" в село Овча могила се намира недалече от централния площад всред обширен двор. Построен е през втората половина на деветнадесетия век. Според гравираната на южната стена, вляво от входа, годината 1864 се счита за точната дата на завършването на строежа. Данните свързани със строителството са оскъдни.
В летописната книга на храма, която се съхранява заедно с останалите документи на църковното настоятелство в Окръжния държавен аргив - град Велико Търново, не се намират повече подробности относно имената на строителите и ктиторите.
Унгарският пътешественик Ф. Каниц, обикалял по нашите земи в периода 1860 - 1880 г., открива известна прилика с италианските църкви. Той изразява очудване от този факт, тъй като е било известно тогава, че майсторът-"архитект" не е напускал пределите на своята земя. Това е едно потвърждение относно българския произход на строителите.
При подробно проучване на паметниците на културата във В. Търновски окръг са декларирани и други подобни сгради. Почти адекватните планове, размери, характерни белези на архутектурата и декоративното оформление говорят, че са строени в един и същи период вероятно от един и същи строителен екип.
Трябва да се отбележи, че стилът на украсяване на западната фасада на храма и използването на мотив от тройна арка е срещан при обекти , дело на майстор Колю Фичето.
Украсата на храм "Св. Троица" е подчинена на принципа за архитектурно-декоративно единство. Тя е органически свързана със самия градеж. Каменните блокове, изполвани за построяването на сградата, са предварително старателно обработени и подредени в успоредни помежду си хоризонтални редове. Различни архитектурни елементи, като арки, колонки, корници и рамки, независимо от това, дали имат конструктивно значение, изпълняват и чисто декоративна функция.
Представянето на Света Троица е рядко срещано като иконографски сюжет в каменните релефи. Тази патронна за храма икона се намира на западната страна на колона при портика. Тя е централен мотив в релеф, който се разделя в три една на друга поставени части, отделени с тънка три сантиметра изпъкнала ивица. В най-долното поле има четливо гравиран надпис "ХРАМЪ СВЕТА ТРОИЦА".
В средното поле е релефът с изображението на Св. Троица. Фигурите на Бог Саваот (вдясно) и Христос, съответно вляво, са в цял ръст с традиционните си атрибути и жестове. Те са в плосък релеф, съчетан с гравираната линия за очертаване на детайлите. Над главите им е символът на Св. Дух като летящ гълъб.
Горната част на релефа е украсена с кръст и симетрично разположени около него розети и диагонално разположени листа, излизащи от център над кръста.
На останалите две стени на колоните от портика има гравирани надписи с имена на дарители и дати.